В древността мащерката е била живителна и здравословна билка. Мащерката се е използвала за лечение на различни заболявания, включително тонзилит, астма и подагра. Смятала се е и за едно от най-добрите средства за лечение на магарешка кашлица. Сега мащерката се използва предимно за кулинарни цели. Най-често мащерката се използва в месни ястия, особено в говеждо месо. Мащерката може да се съчетае и с билкови масла и зеленчуци.
Мащерка
Мащерката, член на семейството на ментата Labiatae, е тясно свързана с други познати билки като градински чай, майорана и риган. Тимолът, който е специално вещество в мащерката, придава характерния ѝ вкус и аромат. Тя също така има почистващо действие и антисептични свойства. Съществуват приблизително 300-400 вида мащерка, повечето от които се срещат в страните около Средиземноморието. Някои сортове са по-устойчиви и могат да бъдат открити по-на север, но най-популярна е Thymus vulgaris, южноевропейската градинска мащерка.
Обикновената мащерка, известна също като градинска мащерка, е малък полудървесен храст с издигащ се нагоре хабитус на растеж. Височината ѝ достига 6-15 инча, а листата ѝ са малки, тъмнозелени. Растението цъфти през юни-юли и образува малки гроздове от дребни, белезникави до люлякови цветове. Обикновената мащерка може лесно да се презимува и е много издръжлива. Въпреки това е добре малките саксии с обикновена мащерка да се държат на топло на перваза на прозореца. През лятото може да се отглежда и в сандъче на балкона и лесно да се пресажда със семена.
Знаете ли, че?
Градинската мащерка е най-разпространената мащерка, използвана за готвене. Ароматът на тази мащерка я отличава от обикновената мащерка. При разтриване тя има силен лимонов аромат, както подсказва и името ѝ. Жълто-златистият сорт "Aureus" е особено привлекателен и често се отглежда единствено заради декоративната си стойност. Дивата мащерка се среща по тресавищата и скалите на Северозападна Европа.
Стъблата му образуват рогозки, които по време на растежа изпращат корени надолу от възлите. Това позволява на растението да се разпространява на големи площи благодарение на бавния си, пълзящ растеж. Изглежда чудесно, когато лилавите цветове цъфтят в средата на лятото. Съществуват и култивирани сортове, които се предлагат в разнообразни цветове - от бяло през розово до наситено, тъмночервено. Мащерката може лесно да се увеличи, като се разделят по-старите растения през пролетта. След това трябва да се засадят нови "фиданки" на разстояние между 6 и 10 инча. Обикновената мащерка или градинската мащерка може да се размножи най-добре със семена, които се засяват на топло, слънчево място или в тава.
Не е необходимо семената да се покриват. Те могат да бъдат леко притиснати в почвата. Въпреки че в началото изискват редовно поливане, младите растения понасят без особени затруднения сухите периоди.
Вземете под внимание
Можете да нарежете малки парченца, за да приготвите прясна мащерка. Можете да изсушите мащерката, като поставите по-дълги парчета върху поднос или ги окачите с главата надолу на добре проветриво и сенчесто място. След като листата са изсушени, отстранете стъблата от дръжките и ги поставете в херметически затворен съд на хладно място. Мащерката обикновено не се напада от насекоми или болести. Най-голямата заплаха за здравето ѝ е поставянето ѝ в лошо дренираща се, студена почва. Мащерката, която е на две-три години, може да презимува по-добре от по-старите растения. Добре е да я подновявате на всеки две години. В повечето разсадници има както семена, така и растения. Мащерката не трябва да се използва за повече от две или три години.